Дневникът на един скитник

17 март 2009, вторник

Приказка за Пиф

Дам, нека ти разкажа приказка...

Имало едно време една чайка. Нали ги знаеш... онези бели птички (не пички) дето по морето ги има многоооо...Много се отплеснах, та тази чайка се казвала Маргарет. Маргарет щото била английска чайка, живееща в Пуул.
Една сутрин (разбирай днес, 17 март 2009) Маргарет се събудила в кофти настроение и решила, че целия свят й е крив... и решила да си отмъсти. Чудела се какво и как да направи (и през това време се почесвала с помощта на дясното си крилце) и накрая измислила. Литнала до първата къща, която видяла (разбирай моята) и започнала да прави серенада (и това в 7 часа сутринта). Събудила хората, дето спали (разбирай мене) и им предала лошото си настроение (използвала популярната фейсбук кауза "Предай Нататъка"). След това чайката щастрлива и вече НЕ в кофти настроение отлетяла за да се изцвъка върху някоя кола. КРАЙ ТОЧКА

Портрет на Маргарет (© 2009 Karen Margulis)

03 февруари 2009, вторник

Ало, обаждаме се от офиса на ветеринара...

Наслаждавам си се аз на вечерята, за направата на която след малко трябва да изтъркам кухнята и телефона звъни. Замислям се, дали да не продължа да си ям ризотото с домати и гъби сякаш нищо не звъни или да се вдигна от дивана и да видя кой и за какво ме търси... Телефонът упорито си звъни и аз ставам да го вдигна (ех, това "да го вдигна" само на какви мисли ме навива... да не се отклонявам)... та вдигам и културно си казвам аз "Хало", а отсреща започват да ми се карат, че съм закъснял и хората имат пациенти записани след "нас". Брех, почесвам си се аз зад врата, почесвам малко брадата, ама не зацепвам каката за какво ми говори. Казвам и аз "Ама аз идея си нямам за какво ми говорите"... все още културно, абе аз съм много културен, дам... Обаче не, аз и кучето ми Джеред (или Джерет, тука не съм сигурен, ама няма значение де) имаме час за преди 25 минути и това е... "Кака, ама аз нямам куче!?". Куче, не куче, закъснели сме, ще трябва да си платим прегледа дори ако не сме отишли. Тука вече се сетих, че ризотото ми изтива вече и просто и казах, че ще пратя чека утре и тя ми пожела лека вечер. Баси алчната кучка! Направо съм възмутен... дълбоко... до дъното на стомаха ми, приятно запълнен с ризото с домати и гъби :-)

22 януари 2009, четвъртък

Гице, Гице

Сърфирам си аз из нета и хоп, попаднах на ГолиДуми.цом (като бяхме малки викахме на женските гърди "цомби", та направих асоциация още от заглавието на блогчето за какво ще иде реч вътре) и к'во да видя, кака ти Гица рецитира стихове облечена (или разсъблечена) със сутиен и бикини на големи точки only. Викам си "ситуацията в БГ зле, може да няма какво да обличат хората. Чеки да кликна на тез реклами, барем какатa спечели някой долар". Клик тука, клик там и взех че се зачетох. Най-посещавания блог в България... въй, народа нещо се е запалил по "поезия". Аз бях останал с впечатление, че под култура мнозинството българия смятат събора в родното им село, където скарата цвърчи, а бирото и виното се пият в промишлени количества.

В университе ми постоянно ни се натяква, че трябва да критикуваме всичко... Викам си "добре, дай критически да анализирам какво и как прави Гицето online".

Гицето умело използва стратегията "Очи и уши пълни, ръце празни, а Гицка трупа дивиденти, а.к.а. популярност и рекламни приходи.
В България е популярна идеята "с цицете напред, ще пробия аз навред". Миналата година една чалга певица нашумя доста с помощта на вана, цици и една пишка в устата...
Идеята на ретирането на стихове по бельо и грим още не е съвсем доизяснена, но работя усърдно да открия причината за това начинание на Гицка.
Похвално, ако се е сетила самичка за това си начинание. Уникални пазарни ниши се намират трудно в днешно време. Ако случайно учи маркетинг, професора да я възнагради щедро...
Този блог заслужава да бъде преглеждам от дъжд на вятър за да видим каква изненада ще ни поднесе младата поетеса... освен това ще имаме възможност да поразучим какви бикини има в гардероба й.

p.s. Това просто е една различна гледна точка, нищо против Гери, която е супер симпатична и заслужава да бъде похвалена за идеята (ако не я е копирала... мръсница, LOL)

16 януари 2009, петък

Салатка, ракийка, тва-онова...

Винаги съм се чудил на "хлапетата" на 15-16 години, наливащи се с алкохол... Лошо няма, ама все пак на тази възраст има други неща за правене. Преди няколко месеца излизам от библиотеката с моя приятелка и хоп - засада. Три момиченца-българчета. Запознахме се, тва-онова и едното каза: "Трябва да се съберем някой път по български. Салатка, ракийка, тва-онова..." Замислих се... Това ли е "по български"? Дали на хората им е трудно да се забавляват ако не поркат? Мислих, мислих... заболя ме главата и ми се доспа... че и огладнях от толкова умуване над темата. Мина известно време, но все още не съм намерил отговор на въпроса "Какво по дяволите е събиране по български и има ли то почва в моя свят?"