петък, 16 януари 2009 г.

Салатка, ракийка, тва-онова...

Винаги съм се чудил на "хлапетата" на 15-16 години, наливащи се с алкохол... Лошо няма, ама все пак на тази възраст има други неща за правене. Преди няколко месеца излизам от библиотеката с моя приятелка и хоп - засада. Три момиченца-българчета. Запознахме се, тва-онова и едното каза: "Трябва да се съберем някой път по български. Салатка, ракийка, тва-онова..." Замислих се... Това ли е "по български"? Дали на хората им е трудно да се забавляват ако не поркат? Мислих, мислих... заболя ме главата и ми се доспа... че и огладнях от толкова умуване над темата. Мина известно време, но все още не съм намерил отговор на въпроса "Какво по дяволите е събиране по български и има ли то почва в моя свят?"

2 коментара:

Поли Козарова 22 януари 2009 г., 21:28  

Джош, само да върна коментара ти в маркетинг буркана - не си ли имал усещането, че колкото по-малко българи има около теб, толкова по-добре се чувстваш? Наздраве на всички с ракийката...

Джош 17 март 2009 г., 16:03  

Твоя коментар нещо ми беше избягал от полезрението... до днес:-)Да ти кажа честно... не знам дали се чувствам по-добре, когато няма българи покрай мене. В повечето случаи ми е базразлично кой от къде е, но понякога (когато ме налегнат спомените) търся сродна душа (а.к.а. някой от БГ) да разлафим. Ще ти отговоря по-подробна на въпроса след като се прибера до БГ в близките няколко месеца :-)

Creative Commons License
Дневникът на един скитник by Andrey Manov is licensed under a Creative Commons Attribution-Noncommercial 2.5 Bulgaria License.
Based on a work at www.manov.eu.

  © Blogger templates Psi by Ourblogtemplates.com 2008

Back to TOP