вторник, 3 февруари 2009 г.

Ало, обаждаме се от офиса на ветеринара...


Наслаждавам си се аз на вечерята, за направата на която след малко трябва да изтъркам кухнята и телефона звъни. Замислям се, дали да не продължа да си ям ризотото с домати и гъби сякаш нищо не звъни или да се вдигна от дивана и да видя кой и за какво ме търси... Телефонът упорито си звъни и аз ставам да го вдигна (ех, това "да го вдигна" само на какви мисли ме навива... да не се отклонявам)... та вдигам и културно си казвам аз "Хало", а отсреща започват да ми се карат, че съм закъснял и хората имат пациенти записани след "нас". Брех, почесвам си се аз зад врата, почесвам малко брадата, ама не зацепвам каката за какво ми говори. Казвам и аз "Ама аз идея си нямам за какво ми говорите"... все още културно, абе аз съм много културен, дам... Обаче не, аз и кучето ми Джеред (или Джерет, тука не съм сигурен, ама няма значение де) имаме час за преди 25 минути и това е... "Кака, ама аз нямам куче!?". Куче, не куче, закъснели сме, ще трябва да си платим прегледа дори ако не сме отишли. Тука вече се сетих, че ризотото ми изтива вече и просто и казах, че ще пратя чека утре и тя ми пожела лека вечер. Баси алчната кучка! Направо съм възмутен... дълбоко... до дъното на стомаха ми, приятно запълнен с ризото с домати и гъби :-)

Creative Commons License
Дневникът на един скитник by Andrey Manov is licensed under a Creative Commons Attribution-Noncommercial 2.5 Bulgaria License.
Based on a work at www.manov.eu.

  © Blogger templates Psi by Ourblogtemplates.com 2008

Back to TOP